* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

Слънчице / - Слънчице ясно, видело,
видело / кому си мама викаше -
да бързаш, слънце, да зайдеш,
зам да те, мило, не кълнат
по поле дребни жътвари
и по полето косачи!
- Я бързах, майчо, я бързах,
ала сега се забавих -
двама се братя деляха,
по шиник бели грошове
и по пловница алтъне.
И стара майце дял правят -
чуждата хурка да преде,
та да се майка прехрани,
чуждата жътва да жени,
да жени, да се прехрани.
Майка на краен седеше,
синове люто кълнеше:
"Харам да ви е, синове,
де ви е майка кърмила!..."

 

Павелско, Асеновградско; жътварска (СбНУ 39, Букур., с. 145, № 315); всички стихове се изпълняват по модела на първите два.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010