* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

- Слънчице милно, еднонкьо,
нали ти макя заръча
до пладне ясно да грееш,
след пладне в облак да зайдеш,
ке изгореха жътвари,
жътвари по чужди ниви?
- Знаех си, мале, помнех си,
ала се, мале, загледах,
двама се братя делеха,
по шиник жълти жълтици
и шепа бели грошове.
На майка си те дадоха -
чуждата хурка да преде,
по чужди порти да чука,
дано се майка изхрани.

 

Обидим, Разложко (НПЮзБ 1, № 51 - "Богати синове изоставят старата си майка").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010