* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

Райова майка думаше:
- Слънчице Райо, слънчице!
Нали ти мама заръча -
до пладня, Райо, да грееш,
от пладня в облак да зайдеш?
Че изгоряха жътвари,
жътвари по чужди ниви,
по чужди пусти гьотюря;
и изгоряха, Райо льо,
младите булки с две дрехи,
дребни дечица в люлчица;
и изгоряха, Райо льо,
косачи по ливадите.
Райо майки си думаше:
- Зайдял бях, мамо, зайдял бях,
я най се, мамо загледах -
двама се братя деляха
и една стара майчица.
На двамата се дял падна
по шиник желти алтъни
и по половина грошове;
на майка им се дял падна
чуждата хурка да преде,
със нея къща да гледа...

 

неуточнено, Ямболско, зап. в Болград, Бесарабия; жътварска - след пладне (Янков, № 256 - "Слънцето и майка му"; =БНТ 8, с. 120 - "Райова майка думаше"; =БНТ 13, № 21 - "Райова майка думаше").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010