* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

- Лало льо, нали ти мама заръча -
да грееш / до пладне вредом да грееш,
от пладне в облак да зайдеш,
че ми аргатки изгоряха,
в мало ливаде косачи,
старите баби по фурни,
малките деца по пясък,
а мандраджии по мандри?
- Прости ме, мамо, я сгреших,
какво съм чудо аз видял -
двама се братя делили,
майчици нищо не дали,
най са й дали хурката,
хурката и махалката.

 

Добродан, Троянско; жътварска - след пладне (Стоин-ССБ, № 1190 - "Лош дял за майката"); всеки стих се изпълнява по модела на втория; според обяснението на записвача "лало" означава Слънце, но съдейки по обръщението от страна на майката, това е по-скоро умалително обръщение към дете, разпознато като собствено име (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010