* * *

Братя оставят майка си без дял (1. Слънце гледа делба на братя)

- Слънчице, мило мамино,
нали ти мама заръча -
до пладня грейом да грееш,
от пладня в облак да зайдеш?
Да те не кълнат хората,
хората, сиромасите,
на поле чужди ратаи,
че изгоряа момите,
момите по Романия,
млади косачи в Добруджа.
Слънчице майну думаше:
- Я ме не бутай, майно льо,
какво съм чудо днес гледал -
двама са братя деляха,
нивите с синджир мериа,
лозята ред по ред четяа,
жълтици с кринче мереа,
на майка си дарак дадоха,
да ходи, да са прехраня.

 

Дамяново, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010