* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Станянине, господине!
Говореа колеждане:
- Чубравичке, малка мома,
кой ти уши той кошулкя,
дур шарена, дур писана,
дур на игла изнесена?
Дали ти я майка шила,
дали ти я снаха шила,
дали ти я сестра шила,
или си я сама шила,
или ти е дар дарена?
Чубравичка отговара:
- Фала вие, колеждане,
що питате да ви кажем -
нито ми я мама уши,
нито ми я снаха уши,
нито ми я сестра уши,
нито съм я сама шила,
нело ми е дар дарена.
Ка се роди Млада Бога,
Млада Бога и Божича,
та каниа моя майкя,
та отиде моя майкя,
мама ойде със погача,
със погача повойница,
и я ойдох със майка ми.
Завика се Млада Бога,
я залюлях Млада Бога,
залюлях го, запеях му:
"Нуни, нуни, Млада Бога,
Млада Бога и Божича!"
Смилило се Божа майкя,
та ми дари той кошулкя,
дур шарена, дур писана,
дур на игла изнесена,
даде ми я Божа майкя!
Станянине, господине!

 

София, кв. Суходол; коледна - на момиче, което току-що е проговорило; зап. Ст. Ватьов (СбНУ 3, с. 20, № 28 - "Чубравичка и дарите й от Млада Бога"; =СбНУ 43, № 301 - "Малка мома, дарена от Божа майка"; =БНТ 5, с. 149 - "Божа майка дарява мома"; =БНПП 2, с. 156 - "Чубравичка и дарът й от Млада Бога").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010