* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

- Станенине, господине,
и тизека, малка моме,
кой ти уши таз кошулка?
Дали ти я майка шила,
или ти я баща купи;
по полици - се звездици,
на гърдите - ясен месец,
на плещите - ясно слънце.
Проговори малка мома:
- Нито ми я майка уши,
нито ми я баща купи;
нело ми е дар дадена -
дарила ме Божа майка.
Кога роди Млада Бога,
тя позвала сите жени,
сите жени на погача;
и я ойдох със майка ми;
разплака се Млада Бога,
та залюлях Млада Бога
у люляйка позлатена,
та ми дари той кошулка.

 

София, кв. Горна баня (Илиев, № 70 - "Дар от Божа майка"; =Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 294 - "Кошуля от Божа майка"; =БНПП 2, с. 146 - "Дар от Божа майка").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010