* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Завило се, Бимне ле, вито хорце,
под горица, Бимне ле, под зелена,
та се е вило два дни, три дни,
два дни, три дни, ден до пладне.
Всички моми извървяха
Бимня мома, тя я няма.
Ето я, ето откъде иде,
пременена, наредена -
на глава й ясен месец
на гърди й рой звездици.
Че се хвана над момите,
над момите, над момците.
Всички моми Бимня питат:
- Кажи, кажи, кой те дари,
кой те дари тази дарба?
- Мен дари Божа майка...

 

Левка, Свиленградско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010