* * *

Божа майка дарява чудна риза на малка мома

Изгряла ми е ясна звезда, Коладе ле,
на един града, на запада, Коладе ле,
над оная равна нива;
не ми било ясна звезда,
най ми било малка мома,
малка мома накичена,
накичена и натруфена,
с девет ризи копринени,
десета - чисто злато.
Че я питали нейни дружки -
сама ли е ризи шила.
Че отговаря малка мома:
- Не съм сама ризи шила,
мен ме дари Божа майка,
дет съм била полюляла,
полюляла и приспала.
нейна мила рожба.

 

Горно Абланово, Беленско; коледна - на момиче (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010