* * *
Дойне, елен До=, Дойне, елен Дойне.
Дойна биле бра=, Дойна биле брала.
Не е биле брала
туку брата терала.
Брат й болен лежи,
болен, та убоден.
Тя го намерила.
- Кажи, братко, кажи
от що болен лежиш?
- Дойне, мила сестро,
ти си разкажница,
ти ке ма възкажеш
на твоите дружки,
на моите другарки.
- Кажи, братко, кажи,
бяла сая шия,
да га не дошия,
ако та разкажа;
ален прегач ткая,
да го не доткая,
ако та разкажа.
- Я си земи, Дойне,
вода да докараш.
- Страх ме, братко, страх ме
да не та изгуба.
- Я си земи, Дойне,
игли остри връа,
та провали, Дойне,
тия люти рани,
та ки ми изтечат
кръви и гноища.
Ти си земи, Дойне,
от камен на дърво
биляци да туряш,
пакя да не сгрешиш.,
да не ма изгубиш.
Ние бяхме, Дойне,
дванаесе души.
задигнахме, Дуйне,
турското девойче.
Сички избегаа,
мене ме хванаа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010