* * *
Болен лежи Марко добър юнак,
на него са девет люти рани,
девет рани от девет куршума.
До него е сестра ядна Яна,
божур трие рани засипува,
чембер дере, рани превързува.
Проговаря Марко болен юнак:
- Фала тебе, моя мила сестро,
донеси ми вода от бел Дунав
да измиеш мои люти рани,
дано би ми рани оздравели.
А сестра си на брата говори:
- Лесно, брайно, Дунав че намерим,
а не можем назад да се върнем.
Проговори Марко болен юнак:
- Фала тебе, моя мила сестро,
я развърти мои люти рани,
та наточи чебер черни кърви,
доде, сестро, до Дунав отидеш,
да бележиш дървье и каменье.
Послуша го сестра ядна Яна,
та наточи чебер черни кърви,
та бележи дървье и каменье
и донесе вода от бел Дунав.
Доде Яна при брате стигнала,
брате й се с душа разделило.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010