* * *
Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
на Рила стара планина.
Станало й девет месеца,
няма кой да го погледне
да му водица занесе.
Де го зачула майка му,
майка му, мащехата му,
грабнала стомна зелена,
и по циганки тръгнала,
омразни билки да търси,
омразни билки, отровни.
Търсила и намерила
и при Стояна отиде,
и му стомната подаде.
Стоян си стомната пое
и от земя я удари
и се високо извика:
- Божне ле виши високо,
тъй ли си нямам никого
водица да ми донесе?
Де го зачула сестра му,
сестра му, същичката му,
грабнала стомна зелена
и при Стояна отишла,
и му стомната подаде.
Стоян си пое стомната
и се със душа раздели.
Сестра му викна, заплака:
- Братко ле, братко същински,
не можах да ти продумам!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010