* * *

Болен момък - либето му играе хоро

Разболял ми се й Миланчо,
че лежал Миланчо, болял,
лежал ми девет години.
Миланчовата майчица,
тя на Миланча думаше:
- Миланчо, мама, Миланчо,
бе, стани, мама, погледни
като се й хоро завило
от долна махла до горна
до наш'та стяха й допряло.
До всяка й мома момък,
до твойто либе Тодорка,
до него играят двамина,
двамата вакли овчери,
двамата с руси перчеми.
Миланчо дума мър мамо:
- Нека да играят, мър, мамо,
нека да тропат, мър, мамо,
Тодорка е моя и пак моя.
Тодоркин е пешкир у мене,
моя пръстен у нея.

 

Аспарухово, Провадийско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.10.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010