* * *
Кантелена двори мела, леле,
Кантелена двори мела,
двори мела, ем пояла. (2)
Дори двори да измете, (2)
Канта се е разплакала.
Догледал я брат й Дойчин,
та на Канта говореше:
- Ой ле, Канто, мила сестро,
са метеше и поеше,
сега си се разплакала,
дали ти е додеяло
от моята тежка къща,
или ти се додеяло
от моите добри гости,
от моите дребни деца,
девет фурни леп месене?
Я Канта му говореше:
- Ой ле, братко, мили братко,
нито ми се додеяло
от твоята тежка къща,
от твоите добри гости,
от твоите дребни деца,
девет фурни леп месене.
Току ми е друга грижа -
чума бие по селото,
по селото, по момите.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2011