* * *

Болен Дойчин и Чер арапин

Будучко на Еленка думаше:
- Я увлез, Еленке, я увлез
в изби дълбоки, студени,
да ми ти конче напоиш,
напоиш, Еленке, назобиш!
Да му се сетне възкачиш
и в Кортен града закараш
на батя си, батя Лазарчо,
краката да му подкове:
предните двата, Еленке,
със позлатени налове,
а дирните двата, Еленке,
със посребрени налове.
А че го Еленка напои,
напои, Еленка, назоби,
оседла конче, възкачи
и в Кортен града отишла.
Като си в града увлягла,
сичките, холам, хаджии,
хаджии и чорбаджии
от механата излезли
Будучковото конче да гледат.
Кончето гледат, ни гледат,
а пък Еленка дваж гледат.
Един си други думаха:
- На Будучко на гости да идем,
сестра му Еленка да вземем!
Кога са Еленка завърна,
конче за ясли вързала
и си по двори ходила,
дребни си сълзи ронила.
От де я зачу Будучко,
той на Еленка думаше:
- Еленке, карбия суратла,
кърмъза ялма янъкла,
карагьоз, Еленке, каракъшла,
защо по двори ти ходиш
и дребни сълзи ти рониш?
Дали ти от мене дотегна,
ти мене болен да гледаш?
Еленка на Будучко продума:
- Бате ле, бате Будучко,
не ми от тебе дотегна,
ами кога ма бате, проводи
кончето да ти подкова,
сичките, холам, хаджии,
хаджии и чорбаджии,
от механата излязоха
твоето конче да гледат.
Кончето гледаха, ни гледаха,
мене дваж повече гледаха,
един си други думаха:
- На Будучко, на гости да идем,
сестра му Еленка да вземем.
Затуй из двори аз ходя
и дребни си сълзи аз роня.
Будучко на Еленка думаше:
- Еленке, сестро Еленке,
я отключи пъстри сандъци,
извади платно тънено,
тънено и копринено
и още ибришимено,
да ми ти рани усучеш -
деветях рани куршумови,
десетата - с нож мушната.
Еленка Будучко послуша,
отключи пъстри сандъци,
извади платно тънено,
тънено и копринено
и още ибришимено,
и люти му рани усука.
Будучко юнак хайдутин,
той са на конче възкачи,
със тънка сабя френгия,
а че си турци посрещна
и къс ги по къс насече,
и тъй си Еленка отърва
от черни турци, омразни.
Сетне с Еленка замина
в тая ми гора зелена,
при свойте братя хайдути.

 


Лозница, Генералтошевско; трапезна (Дамянов-ЮС, № 11 - "Юнак Будучко"); "Еленке, карбия суратла, / кърмъза ялма янъкла, / карагьоз, Еленке, каракъшла" - в превод: "Еленке с бяло личице, / червена ябълко изгоряла, / черноока, Еленке, черновежда"..

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2011