* * *
Ангелино, малка моме, джанъм,
Ангелино, малка моме!
Ангелина двори мела,
двори мела и плакала.
Догледал я брат й Дойчин,
та на нея говореше:
- Ангелино, мила сестро,
що двор метеш и си плачеш,
дали ти се е додеяло
от моята тежка къща,
тежка къща, тежок измет,
дигаеки, слагаеки,
равни двори метееки?
- Нито ми се додеяло, брато,
нито ми се додеяло,
току ме гори друга грижа,
друга грижа, та голема.
Тръгнали са клети турци,
клети турци по селата,
по селата да потурчват.
Ред е дошло до нашето,
до нашето мило село,
мило село да потурчат.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2011