* * *
Разболе се Болен Дойчин,
болен лежи тъкмо девет години,
море, болен лежи тъкмо девет години;
при снага му трева поникнала,
че го гледа сестра Пена юбосница,
че отишла на бистър кладенец,
че я срещна селското телалче,
па й дава писмо за Болен Дойчин,
море, она го чете, ем си сълзи рони.
Че я пита Болен Дойчин:
- Защо плачеш, Пено юбоснице?
- Море, защо плачем, я щем да ти кажем -
писмо имаш от Черни Арапин,
че ти пише за бой да се дигаш,
море, че ти иде на бой да се бийте.
- Леле, Пено, Пено юбоснице,
не го чети друго кое време.
Море, че го чела до три дена
я да идеш при млад хайдутин...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2011