* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
майка не те е питала
шу си толкова болярин,
болярин и чорбажия?
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
я велях да ти не кажа,
ма чунким си ме питала,
я тебе право ще кажа.
Мене ми Госпокь хариза
до девет мъжки дечица.
Раснаха, та пораснаха,
станаха момци голями.
Купих хми по чуфт бивольлье,
орахме поле широко,
насяхме бяла пшеница.
Даде я Госпокь, та стана.
Чула се глагьгье голяма,
глагьгье голяма в Влахия -
килото жито - сто гроша,
мярата вино - педесекь,
ведрото мляко - тридесте.
Та си житото продадох,
затва съм толкоз болярин,
болярин и чорбаджия!

 

Заберново, Малкотърновско; на собакь (СбНУ 57, № 1196 - "Насяхме бяла пшеница"; =Работни ръце - чисто лице. Народни умотворения за труда. /Състав. и ред. Елена Огнянова. С., Профиздат, 1984, с. 9 - "Насяхме бяла пшеница").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010