* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Прочул ми се е тежък болярин,
стани, нине, господине,
тежък болярин, баш чорбаджия,
долу ми, долу във Добруджата.
- Я кажи, кажи тежък болярин,
от що си станал толкоз болярин?
- Ази си имам дор девет сина
и девет чифта лиси биволи.
Изорахме черни угари,
засяхме ги бяла пшеница,
даде я Господ болнук, та стана.
Напълнихме девет хамбара,
девет хамбара бяла пшеница.
Настанало й глад, гладория,
завървяха влахи, влахини,
завземаха бяла пшеница,
задаваха бели пари.
От туй съм си толкоз болярин,
толкоз болярин, баш чорбаджия!
- Като си толкоз тежък болярин,
тежък болярин, баш чорбаджия,
я хвърли, хвърли двайсетолевка.
Ха наздраве, тежък болярин!

 

Просеник, Айтоско; коледна - на богат стопанин (Архив КБЛ-ВТУ); лиси биволи - с бяло на челото; болнук, от тур. бол, боллук - изобилие.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010