* * *
Засякъл Петър, засякъл,
засякъл дърво дафино,
от дърво змия излязла,
че му се в крака увила,
в краката до колената,
в ръцете до рамената.
Викнал е Петър да плаче:
- Дал не ми стига, Божне ле,
тоз моя голям сюрмашлък,
че и туй ли да ме сполети!
Змия на Петра думаше:
- Я мълчи, Петре, не плачи,
бяла си пазва разпетли,
из пазва глава да извада,
по език да те целуна,
пък и дървото извади,
под дървото злато ще извадиш,
дюкяни да си отвориш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010