* * *
Запалило се й, мале ле,
Черногорската планина,
та е горяла, тлеяла
три, ням и три вечера,
една цяла неделя.
Сред огън дърво високо,
на дърво млада змеица,
под дърво стои овчарче,
змеица на овчар думаше:
- Овчарко, ти брат да ми си,
подай, овчарко, сопата,
та ме от огън отърви...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010