* * *
Запалила се е зелена гора,
запалило се, Гьорги ле,
залена гора борнова,
ден гори, Гьорги ле, нощ тлее,
цяла гора изгоря.
Сам едно дърво остана
и нему върше гореше,
в корен му змийка пищеше,
тя си на Гьорге думаше:
- Подай си, Гьорге, тоягата,
тоягата гечелията,
на тояга да се повия,
от огън да се отърва.
Голям дар за та подаря -
торбичка златни алтъни.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010