* * *
- Съньо, съньо, ти мой съньо,
що ме рано приспа, (2)
рано, преди пладне,
та не видях съньо.
Мойто първо любе,
из кой път замина,
из кой друм отиде,
щях да му наръчам
през гора да мине,
пръчка да не сече,
че ще ме отсече
мойта тънка снага.
През чаири га мине,
сено да не коси,
че ще ме откоси
мойта руса коса.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010