* * *
- Повей, ветре, повей,
повей - разхлади ни.
Кога сладко заспах
и ти ме не събуди,
че ми либе мина,
мина и замина.
Щях да му поръчам:
"Като Дунав стигнеш
вода да не пиеш,
конче да не поиш!
Отгоре планината
до три ветра веят,
до три билки влекат.
Първата е билка -
билка за омраза.
Втората е билка -
билка за болест.
Третата е билка -
билка за раздяла."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010