* * *
- Съньо, изневяро, що ме изневери?
Ти ме приспа, съньо, под круша зелена,
под круша зелена, крушата до пътьо,
че не видях, съньо, кой мина из пътьо.
Преминала я, съньо, чета ми голяма;
във четата, съньо, мойто първо любе.
То отишло, съньо, долу в Румъния.
Аз щях да му кажа да не пие, съньо,
да не пие, съньо, вода от Дунава,
че Дунава влече билки омразилки -
то да н' ме намрази, то да н' ме напусне!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010