* * *

Река носи билки-разделки

- Ой, съньо, съньо, мой съньо,
мой съньо, мой душманино,
що си ме дълбоко успал,
не мога рано да стана,
либето си аз да видя
кат е през село минало,
сиво си стадо мамеше,
че си го мами, замами
край водата, край реката,
с тънка си свирка свиреше,
къде и с уста думаше:
"Ой, либе, либе, мой либе,
що си ми толкоз успало,
не можа рано да станеш,
бели си котли да вземеш,
на вода, либе, да дойдеш,
сиво ми стадо да срещнеш!"

 

Дервишко, дн. Изгрев, Никополско (Стоин-ССБ, № 2018 - "Успала се и не видяла либето си"; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с. 95; =БНТ 6, с. 135; =БНПП 5, с. 113); трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010