* * *

Момък кълне Белиград да изгори

Юнак лежи юв гора зелена,
я девойче юв тесно клисуре;
кой ка мине, девойче разбужда,
а юнаку никой не разбужда.
Де се сгоди това сиво орле,
та си скокна на юнашки гръди,
със крилца му сенкя трепереше,
със уста му говор говореше:
- Стани, стани, небуден юначе,
гора се е край друм запалила,
та ке гориш, гориш, да изгориш!
- Ако горя, пиле, нек' изгоря!
Ние бехме бракя деветина,
се станахме делба да делиме;
тия взеха юнци невпрягани,
мен дадоха старо довпрегано;
тия взеха коне неяздени,
мен дадоха старо дояздено;
тия взеха стадо неягнено,
мен дадоха старо доягнено;
тия взеха булки нелибени,
мен дадоха старо долибено...
Затуй ми е жалба останало...

 

Света Петка, Пещерско, дн. Велинград, кв. Лютово (СбНУ 39, Стоин, № 259 - "Несправедлива дялба - 1"); началото оформено по мотива "Болен (ранен) юнак и благодарен орел (сокол) - бил спасен от юнака от горяща гора" (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.