* * *

Момък кълне Белиград да изгори

- Ой те тебе, дърво яворово,
от тебе се най-далеч оглежда,
най-далеч - чак до Бели града.
В Бели града - зелена ливада,
сред ливади - две тънки тополи,
под тополи - брат и сестра лежат.
Братът спи, а сестра му го буди:
- Стани, братко, стани - Бели града гори!
- Нека гори, нека пуст остане,
аз в него три години робувах;
първа година - заради моята майка,
втора година - заради моето либе;
трета година - заради конче алено.
Нека гори, нека пуст да остане!

 

Варненци, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.