* * *

Момък кълне Белиград да изгори

Заспал юнак във гора зелена
и девойка във равноно поле.
Кой как мине, девойка разбуде,
юнак няма кой да го разбуде.
Де прихворкна чорнуно гарванче:
- Стани, юнак, стани, харамийо,
гора гори, та щеш да изгориш!
- Ако гора, нека си изгора -
ний си бехме братя деветина,
та делехме бащино имане.
Всем се падна по конче хранено -
мен се падна конче аджамийче;
всем се падна по сабя огнена -
мен се падна ръждивана сабя...

 

Широка лъка, Дьовленско, дн. Девинско (СбНУ 39, Стоин, № 261- "Несправедлива дялба - 3"); Началото оформено по мотива "Болен (ранен) юнак и благодарен орел (сокол) - бил спасен от юнака от горяща гора" (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.