* * *

Момък кълне Белиград да изгори

- Ей, Иване, Белограджанине,
обърни се къмто Белиграда,
изгоре ти Белиграда!
- Нека гори, нека пуст остане!
Три годин съм у ньега робувал -
пръвня годин за вранога коня,
двекья годин на коня оружье,
трекья годин за убаву девойкю.
Даде Господ лето шушовито -
па ми умре коньек за водицу;
другу годин лето кишовито -
па се сдува на коня оружье;
трекя годин поморну годину -
па ми умре либе убаво!

 

неуточнено, Пиротско - Сърбия (СбНУ 10, с. 47, № 8 - "Тъжен спомен на ратай"; =Славейков, Книга на песните, 1941, № 86; =Славейков, Книга на песните, 1995, № 87, с намеси на П. П. Славейков; =Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 148 - "Мъката на Иван белогражданин"); сдува - изгни; според редактора на СбНУ 1, песните са от "някои царибродски села, дето говорът е пиротски".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.