* * *

Момък кълне Белиград да изгори

Заспал юнак във гора зелена
и девойка във равноно поле.
Кой как мине, девойка разбужда,
а юнака няма кой да буди.
Де прифоркна чорноно гарванче,
то на юнак тихо проговаря:
- Стани, юнак, стани, челебия,
гора гори, и теб ще изгори!
- Ако гора, нека да изгора -
ние бехме братя деветина,
та делехме бащино имане.
На всекиму по конче хранено -
мен се падна конче аджамия;
на всекиму по пушка бойлия -
мен се падна пушка ръждясала...

 

Петково, Егридеренско, дн. Ардинско (СбНУ 39, Стоин, № 262- "Несправедлива дялба - 4"); Началото оформено по мотива "Болен (ранен) юнак и благодарен орел (сокол) - бил спасен от юнака от горяща гора" (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010