* * *

Момък кълне Белиград да изгори

- Ой, Иване, ти, белограждане!
Врън' се натръг - Бели град изгоре!
- Нек' да гори, огън да га изгори!
Три година у нега съм чернел -
пръв годину за нови дукяне;
втора годин - за пуста сърмия;
трекя годин за пръвото либе.
Пръва годин прати да я искай,
они думай - юще е мъничка.
Втора годин прати да я искай,
они думай - юще дар нема...
Трекя годин прати да я искай -
удала се за други гидия.
Карай-варай, я че кум да станем.
- Венчай куме, нъкай люто кълнеш!
- Яз не кълнем, клетво сърце кълне -
да събира ижу, коно ластавица,
я дъчица коно кукъвица.

 

Ново село, Видинско (Маринов, Д. Жива старина. Кн. 2. Русе, 1892, с. 134; =Маринов, Д. Избрани произведения. Т. 2. С., 1984, с. 258); ижу - къща; дъчица - деца; удала - омъжила се. В Архив КБЛ-ВТУ има запис на същата песен с уточнение, че е сватбена (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.