* * *

Момък кълне Белиград да изгори

- Дърво, дърво, дърво дафинено,
от тебе се надалеко гледа,
надалеко - край града София,
край града в поленски ливади,
в поленски ливади два бели чадъри,
под чадъри брат и сестра седят.
Сестра на брат тихом проговаря:
- Ставай, ставай, милото ми братче,
ставай, ставай, че София гори!
Брат на сестра тихом проговаря:
- Нека гори, пуста останала -
три години във нея изгубих...
Първа годин - за моето либе;
втора годин - за мойте вакли агънца;
трета годин - за мойто врано конче!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010