* * *

Момък кълне Белиград да изгори

Рай, Боже, рай да не видит,
той шчо научи тугина,
тугина, пуста ябана,
ябана, пусти Белиград!
Сите юнаци пойдоа,
пойдоа, ем си дойдоа,
и мойто момче си пойде,
си пойде и не си дойде;
една ми книга допрати,
во книга двеста дукати.
Зашчо ми сет пусти дукати!
Млада сум, той да дойдеше!

 

Крушово - Македония (Тахов, с. 124; =Осинин-Душата, с. 313, № 242).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.