* * *

Момък кълне Белиград да изгори

Мори, хей Иване, е Иване,
Иван ми добър ю=,
Иван ми добър юнак,
заспал Иван във гора зелена,
я девойка в росна детелина.
Кой ка мине, се девойка буде,
сирак Иван никой не го буде.
На Бога се жално нажалило,
пратил Бога пиле соколово,
пиле писка над юнашки гърди:
- Стани, Иван, стани да не станеш,
гора гори, гором ще изгори!
- Ако гори, горо ми да изгори,
ния бехме деветина братя,
сите девет делба разделихме -
сите зеха къщи чардаклии,
а на мене къща разпаднала;
сите зеха кони ергеллии,
а на мене старо за оране;
сите зеха моми чорбаджийка,
а на мене мома сиромашка...

 

Припечене, дн. Генерал Тодоров, Петричко; хороводна (НПЮзБ 1, № 1133 - "Отчаян от неправилна делба"); трансформирана - далечен отзвук от мотива.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010