* * *

Момък кълне Белиград да изгори

Долу край селото,
под чадъри бели,
брат и сестра лежат,
сестра брат си дума:
- Стани, братко, стани,
селото ни гори!
Брат на сестра дума:
- Нека гори, сестро,
цялото да изгори!
Първата година -
либе ми почина,
втората година -
враната ми коня,
третата година -
мъжката ни рожба.
Не ми е мъчно
за първото либе,
нито ми е тежко
за вранята ми коня.
Най ми е мъчно
за първата рожба...

 

Бързия, Берковско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.