* * *
- Димитря, мили сино,
пукарай си невестата,
невестата, сино, Ангелина!
Да не оде, Димитрия,
горе-долу по комшии.
Ка кье оде на чешмата,
руса коса измазнена,
тура глава извързана;
ка кье оде в комшии,
ред петелки, сино, изкопчани,
бело лице набелено.
Как се върне от чешмата,
руса коса размърсена,
тура глава развързана;
как се върне от комшийте,
ред петелки разкопчани,
бело лице е любено!
- Море мале, стара мале,
що си много, мале, къскънджийка!
Не я толку каскандисай!
Нека оде, мале, нека шета,
нека она, мале, тасладиса!
- Димитрия, мили сино,
майка не я, сино, тасладиса;
с'а е млада, с'а кье оде,
ама теб те воде, друг си любе,
друг си любе - твоют другар!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020