* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал ми Стефан, Стефане,
да яде Стефан, да пие
с неговта стара майчица;
Дюлянка, булка хубава,
и тя им диван стоеше,
винена чаша държеше,
с ройно я вино налива...
Че им се вино довърши;
Дюлянка, булка хубава
излезе вино да точи,
вън на вратата послуша...
Стефановата майчица,
тя на Стефана думаше:
- Стефане, синко Стефане,
да ти се мама оплаче
от булката, хатърсъзката -
тя не знай хатър да гледа,
в къщи ми пътя минува!
Дюлянка, булка хубава,
и тя във къщи отиде,
и пак им диван стоеше,
вино червено налива
и бистри сълзи ронеше.
Стефан Дюлянки думаше:
- Дюлянке, булка хубава,
я си главата подигни,
че ме в очите погледни -
аз ми се струва, Дюлянке,
че ти си вънка плакала!
Дюлянка дума Стефану:
- Стефане, пръвна пръвнино,
бре, яжте, пийте, Стефане,
с твоята стара майчица,
а мене недей запитва -
много ми й тежко, усилно!
Стефан Дюлянки думаше:
- Дюлянке, булка хубава,
утре е света неделя,
зарана рано да станеш,
извади булска премяна,
че се нареди, премени,
и се назлъджа забради, -
ний на черкова ще идем!
Дюлянка, булка хубава
в неделя рано станала,
извади булска премяна,
че се нареди, премени
и се назлъджа забради;
че са двамата тръгнали,
тий на черкова да идат...
Като сред двора стигнали,
сред двора на калдъръма,
Стефан Дюлянки думаше:
- Дюлянке, булка хубава,
я си главата повдигни,
да ти гердана наредя,
гердана позлатения!
Той не й гердан нареди,
най й главата отряза
и самси се в сърце удари.
Ясно се Стефан провикна:
- Мале ле, провалнице ле,
мале ле, да се провалиш!
Дано се, мамо, находиш,
находиш, мамо, нарадваш
на твойте снахи хубави,
хубаво хатър да гледат,
да не ти пътя минуват!...

 

Налбант, Сев. Добруджа - Румъния (СбНУ 35/1923, № 177 - "Свекърва-клеветница - 2Б"); Дюлянка - срвн. Дилянка. В бележка към песента записвачът (М. Арнаудов) посочва цитат по вариант от Хаджилари, Сев. Добруджа - Румъния, който представя различие между 3 и 10 стих: "с неговата булка Дюляна, / с неговте дребни дечица. / Яли са, холан, пили са, / дорде петлите попели. / Три пъти пяха петлите, / свършило им се виното, / виното и ракията. / Той на Дюляна думаше: / - Дюляно пръвна пръвнино, / кой щ' иде вино да пусне, / вино, Дюляно, и ракия? / Дюляна нищо не рече, / отвзела й бяло бакърче, / отвзела й китка нахтари, / че си навънка излезе, / отключи изби дълбоки, / пуснала й вино червено, / вино, Дюляна, й ракия, / пуснала и се върнала, / и на вратата застана, / застана Стефан да слуша - / какво ще Стефан да рече. / Стефан си нищо не рече..." (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020