* * *

Свекърва-клеветница 3
(Убива булчето си, наклеветено от майка му, докато отива за вино в зимника)

Седнал ми й Стефан да яде,
да яде, да заговява
с негова стара майчица,
с негова булка Милияна,
със две деца близначета.
Виното им се довърши,
виното и ракията.
Стефан Милияну думаше:
- Милиянко, булка хубава,
я земни китка ключове,
че иди в темни зимници,
извади вино червено
и върла бистра ракия.
Ходи Милияна и върна се,
че се й на прага възпряла,
възпряла и послушала;
мама Стефани думаше:
- Стефане, синко Стефане,
що не си съдиш булчето:
снощи ми й пъкя минало,
в собата при иконата.
Стефан мами си думаше:
- Постой, мамо ма, почакай
аз ще Милияна посъдя
със мойто остро ножченце
на мойто десно коляно.

 

Елена (СбНУ 9/1893, с. 64, № 4 - "Булката минала път на свекърва си"; =Осинин-Душата 1945, с. 194-195; =Осинин-Дърво 1955 с. 184; =Осинин-Лехичка 1961, с. 62; =БНТ 7/1962, с. 345 - "Седнал ми е Стефан да яде"). Според друг вариант (посочен на същото място) краят на песента е: "Стефан мами си думаше: / - Майно ле, стара майчице, / булчето ми й младичко, / сираче й сиракувало, / по хората й ходило, / луцки й г'ъча бавило, / хората са го учили - / булчето ми й глупаво.".

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020