* * *
Стоянова майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
посъди, холан булката
де не приказва с бате ти -
буля ти каил не става.
Стоян Марийка думаше:
- Марийке, моя пръвнино,
аз с овцете отивам,
да не те тука заваря.
Ако те тука заваря -
главата ще ти отрежа.
Стоян си стадо изкара.
Марийка булка хубава,
че тя се чуди и мае
какво да прави и да стори,
че си хубаво премини,
вързала върви алтъни
сключила бели бакъри,
че отишла за вода студена
на Стояновото кладенче.
Разпаса синя ивица,
че се Марийка обеси.
Дошло е слънце на пладне,
Стоян си кара стадото,
кара го да го пладнува.
Тихичък ветрец повяло
върви алтъни звъннали,
Стоян се чуди и мае
що са алтъни звъннали,
че се нагоре обърна
видя Марийка да виси.
Стоян Марийка думаше:
- Марийке моя пръвнино,
аз те реках на шега,
пък ти го взе наистина.
Извади ножче кръвниче
клето си сърце удари:
- Лежи, двама да лежим,
майка ни да се находи,
майка ни да се наноси.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020