* * *
Клета му душа, проклета,
който мама си послуша,
послуша да я повярва,
пък булчето си да омрази,
да го омрази, да го нагрози,
както Стоян мама си послуша,
послуша да я повярва,
че си булчето омрази.
Стоян, Стоянки думаше:
- Стояно, първо венчило
я хайде, да те заведа
в пуста гора незнайна,
дето си петел не пее,
дето си агне не блее.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020