* * *
Андрейова мама думаше:
- Андрейо, синко Андрейо,
я си булчето парясай,
голям кабахат сторило -
снощи ми пътьо минало
от огньо дор до котлите!
Андрея майки си думаше:
- Прости го, мамо, прости го,
прости го и научи го!
Андрейова майка пак дума:
- Дордет ти думам със добро!
Андрей на Димитра думаше:
- Димитро, пръвна пръвнино,
я вземи мъжка рожбица,
че щем, Димитро, да идем
на Варна, на владиката,
ще вземем книга паряска,
паряска и разпаряска -
ще се, Димитро, парясаме!
Ходили и се върнали;
като се назад върнали,
пътьовте се разделили -
Андрей си хвана горен път,
Димитра хвана долен път...
Димитра викна, заплака:
- Боже ле вишин, високи,
чуваш ли, Боже, виждаш ли!
Който ни нази раздели,
душа му място да няма!
Синьо се небе делеше
от Димитрини ясни гласове...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020