* * *
Стояновата майчица
на Стоян думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
я си осъди булчето,
булчето, ханъм Калина.
Хич ми хатъра не гледа,
в къщи ми пътя минава
през крак ми чехли поритва,
порштво и опустосва:
"Вий, чехли, вий, пусти чехли,
пусти да сте останали,
дето сайбий нямате,
да ви прибере!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020