* * *
Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)
Стефан Диляна думаше:
- Либе Диляно, Диляно,
ти седи, либе, чекай ме
до двойни петли, до тройни;
като се азе завърна,
портите да ми отвориш
и след мен да ги затвориш!
Седе Диляна, чека го
от двойни петли до тройни,
девет вретена напрела,
напрела и ги препрела -
Стефан го още немаше...
Силна я дремка налегна,
легнала и сладко заспала.
Тамън е сладко заспала,
Стефан на порти почука,
почука, още повика:
- Излезни, либе Диляно,
портите да ми отвориш!
Не е излезла Диляна,
най е излезла майкя му,
тя си Диляна мразеше,
та си на Стефан думаше:
- Синко Стефане, Стефане,
ти като от тука излезна,
Диляна госке посъбра,
па ядоя, още и пия,
пия и се веселия.
Сега е тамън легнала,
та е сладко заспала!
Нали се Стефан разлюти,
та че си унетре влезна,
па извади остро ноженце,
та си Диляна убоде.
Не беше виновна Диляна,
но се със душа раздели.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020