* * *
Дядо оре на могилка,
в село му се й глас дочува.
Разсърди се й стар бял дядо,
че си пусна воловците,
напъди ги в долчинката,
да ги изядат вълчиците,
че обръсна бяла брада,
намаза я със чист катран,
че отиде на хорото
че се хвана до момите,
до момите, до момците,
че попита той момите:
- Хубав ли съм, дядовото?
Момите му отговарят:
- Хубав, дядо, и не хубав,
като коте пригурливо,
като куче маскърливо.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020