* * *
Зажени се бяла Рада.
Отде зачу стар бял дядо,
че отиде у Радини,
че похлопа, че почука.
Че отвори пенджурката,
че попита бяла Рада:
- Защо чукаш, защо хлопаш?
Отговаря стар бял дядо:
- Ой те тебе, бяла Радо,
ази зачух, че се жениш,
да се сгодим, да се оженим!
Че му каза бяла Рада:
- Ой те тебе, стар бял дядо,
я да идеш на берберя,
да се обръснеш, да се огладиш.
Че отиде стар бял дядо,
че си обръсна и оглади,
че се върна у бяла Рада.
Пак повикна, пак похлопа,
че й отвори пенджурата,
че я пита стар бял дядо:
- Хубав ли съм, бяла Радо?
Отговаря бяла Рада:
- Бре как да не си ми хубав,
като свинче опърлаче,
като куче озъбено,
като коте гуреливо.
Като зачу стар бял дядо,
от вън порти той изскочи,
изскочи и не се завърна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020