* * *
Посял ми й дядо ситен ран босилек
долу край реката, долу в папурята.
Че се научили дор две малки моми
босилек да си берат, беля да му правят.
Че се поскри дядо зад бял мермер камък.
Ето ги, че идат двете малки моми;
скокна дядо, тропна, хвана двете моми,
първа за ръката, втора за косата.
Първа му се моли: -Бре, пусни ме, дядо,
бре, пусни ме, дядо, аз съм още малка!...
Втора му се моли: -Бре пусни ме, дядо,
ще научи баба, ще има тояга!...
А дядо й дума: -Защо ми е старо,
защо ми е старо като има младо.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020