* * *

Млада снаха, отровена в новото си семейство

Излязла й Ганина мама
на пътя, на хоратата,
и са със Ганка похвали:
- Моя е Ганка мънинка,
мънинка, ала й честита.
Докат си Ганка нямахме,
баща й беше сиромах,
сиромах, селски говедар,
като си Ганка добихме,
баща й стана болярин,
болярин, селски чорбаджий,
дор две си къщи направи,
едната й къща за Ганка,
а едната й за батя й.
Буля й каил не стана,
отиде в горна градина,
отхлупи плоча голяма,
извади змия отровна,
в прясно я масло опържи
и си на Ганка думаше:
- Калино Ганке булина,
бате ти ходя за риба,
и тебе дял оставихме.
Първата хапка хапнала
и на буля си думаше:
- Защо ме, бульо, отрови?

 

Градец, Котленско; седенкарска (СбНУ 60-2/1994, № 1042 - "Отровена от буля си - 3"); "на хоратата" - на разговор, раздумка.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021