* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Си сватове на коня явнале,
млад зеташин на коня не явнал,
тук си учит хубава невеста:
- А невесто, киско босилкова!
Кога мие дома кье пойдиме,
кье излезит моя стара майка,
кье излезит со крондил ракия,
кье ти даит со чаша викия,
ти да ми й чаша не подземваш;
да я даиш брату Костадину.
А невеста умна и разумна,
кога пойде в негови дворове,
я пречека неговата майка,
й извади со крондил ракия,
й подаде со чаша викия.
Я повзела хубава невеста;
а невеста умна и разумна,
ни я изпи, ни чаша й даде,
тук' я тури на земя сурова.

 

Струга - Македония; сватбена - "кога излегвет од кукьи" (Миладиновци 1861, № 526).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021