* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Либи се Стою и Стойка
от малки, дор до големи.
Стою на Стойка думаше:
- Стойке ле, севда голяма,
хай да ми млада пристанеш,
дорде кахъри не знаеш.
Стойка на Стою думаше:
- Стойо льо, либе Стойо льо,
как ще ти, либе, пристана,
много ме не ще майка ти,
майка ти, либе, баща ти,
млада ще ме погубят.
Стою на Стойка думаше:
- Стойке ле, севда голяма,
я върви, Стойке, със мене,
дорде съм и аз със тебе
глава те не заболява.
А че му Стойка уйдиса,
уйдиса и му пристана,
а че я Стою заведе
у бащини равни дворове.
Като ги видя майка му,
излягла да ги посрещне
със две ми чаши сребърни -
едната пълна със вино,
втората с черна отрова.
На Стою даде виното,
на Стойка даде отрова,
че се младичка отрови.
Стою мама си думаше:
- Я дай ми, мамо, ножчето,
ножчето светогорското,
да си ябълка разрежа,
устата да й разквася,
дано й душа излезе.
Дала му мама ножчето,
ножчето светогорското -
не си ябълка разряза,
не й устата разкваси,
най се във сърце удари
и се изясно провикна:
- Мане мо, мила мане мо,
душа ти място да няма,
дето ни млади погуби!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021